Черната призма - Уийкс Брент - Страница 56

— Виждам, че си същият инат като баща си. Аз едвам надхвърлих една. Много добре. Е… значи надвиолетово и жълто. Гледайте. — Той протегна ръце напред.

Зениците на всички момичета се свиха до малки точици. Надвиолетовият луксин не се виждаше на нормална светлина. Дори жена, която можеше да притегля надвиолетово, нямаше да го види, ако не го търси.

— В обичайните си уроци сте изучавали — вероятно до писване — изработка на официални писма с надвиолетов луксин.

И още как. Невидимостта на този луксин бе причината надвиолетовите притеглящи да се използват в комуникациите. Отгоре на всичко всяка сатрапия разработваше шифри и методи за подправяне, изопачаване и замъгляване на надвиолетовите съобщения, както и за затварянето им в крехки намотки, които да се счупят, ако човек не знае как точно да ги отвори и прочете. В началото на учениците им беше забавно. Но това време бе минало много, много отдавна.

— Знаете ли за какво върши идеална работа надвиолетовото? — попита Гавин. — За спъване на хората. — Момичетата от класа се ухилиха гузно. Всички го бяха правили по едно или друго време. — Не, сериозно. Именно чрез пакостите се научавате да използвате цвета си по начини, за които никой друг не се е сетил. Трябва да сте малко лоши, за да творите история. Запечатаното надвиолетово не е толкова здраво като синьото или зеленото, но не тежи почти нищо и, в името на Оролам, невидимо е! — Гавин притегли кухо надвиолетово яйце, голямо колкото дланта му. Трепна за миг, сякаш го заболя от нещо. — Номерът при жълтото, Лив, е да разбереш как освобождава силата си. Ето, сега в средата на това яйце притегляме течен жълт луксин. — Той го направи. — Важното е да не оставим абсолютно никакъв въздух в контейнера. Трябва да е плътен. — Затвори го разсеяно, загледан към момичетата. Без да забележи, беше оставил в яйцето едно мехурче въздух.

— Ако е плътен и напълно херметизиран, можеш дори да го разклатиш…

Лив вдигна ръка и отвори уста да заговори, но бе прекалено бавна.

Гавин разтръска яйцето. То избухна с ослепителен проблясък.

Всички се проснаха на земята.

Още преди да отвори очи, Лив чу смеха на Гавин. Да не беше луд? Вдигна глава и видя, че дори косата му не е разрошена.

— И така — каза той. — Ако това яйце беше направено от син луксин, сега всички щяхме да сме накълцани на парчета. Но както всички вие знаете в умовете си — макар явно не в сърцата и телата си, — запечатаното надвиолетово се нищи лесно. Не че не може да бъде полезно. — С бързина и сръчност, които изумиха Лив, той притегли ново яйце и го напълни с течен жълт луксин.

— Станете — каза Гавин на класа. Ана плачеше тихо. Беше си одрала коляното при падането и то кървеше. Така и? се пада, като носи толкова къси поли! Другите момичета се изправиха, вдигнаха столовете си и седнаха. Ана остана на земята.

— Ставай! — нареди и? Призмата. — След няколко месеца вече ще си пълноправен маг. Искаш да се държиш като жена? Та ти още не си готова да се държиш като голяма.

Думите му нараниха силно Ана, но всяко момиче от класа почувства жилването им. Казаното бе не по-малко вярно и за самата Лив. Тя отмести очи от Ана, осъзнавайки колко лесно би могла да е сега на нейното място. За миг изпита състрадание към момичето, а после се подразни от това. Ана и? беше вгорчила живота.

Гавин бързо престана да обръща внимание на Ана. Запрати нишка надвиолетово към небето. Беше толкова лека, че вятърът я подхвана и понесе на запад от кулата, но докато Гавин държеше луксина отворен и вливаше още и още в нея, можеше да я праща все по-високо и го правеше, при това бързо. После поднесе яйцето към луксиновата нишка, привърза го към нея с примки и го изстреля във въздуха. Откатът отхвърли дясната му ръка надолу.

Яйцето полетя по невидимата нишка, нагоре и настрани от кулата. Като стигна края и?, на двеста стъпки по-нататък, избухна с остър пукот. Лив чу как далеч долу на двора хората викат от учудване и изненада.

— А сега си представете, че бях насочил това към атакуваща линия от коне. То няма да убие пряко никого, но конете, също като превзетите момиченца, не обичат разни неща да им избухват в лицата.

Във внезапната болезнена тишина някои пребледняха, други се изчервиха.

— Има още няколко специални начина за използване на надвиолетово в двуцветовото притегляне. Някой може ли да каже какви са? — попита Гавин.

Ана вдигна неуверено ръка. Той и? кимна.

— За контрол на разстоянието.

— Точно така. Трябва да оставите надвиолетовото си отворено и колкото по-дълга направите нишката, толкова по-трудно е да я контролирате. Все едно да жонглирате, без да виждате топките. Но… — Той вдигна ръце, през очите му премина вихрушка от цветове и изведнъж държеше червена топка, жълта топка, зелена топка, синя топка и оранжева топка. (Лив го видя да трепва пак, като че ли бе разтеглил някой мускул на гърба си.) После започна да жонглира. Момичетата — всички, дори и магистър Златотрънска, — ахнаха. Първо, защото характеристиките на топките не бяха подходящи за това. Оранжевата беше лъскава, мазна. Червената беше лепкава. Жълтата беше течна. Но също така, разбира се, защото си беше впечатляващо да видиш някого да жонглира с пет предмета.

Аха. Лив схвана. Всяка топка имаше съвсем тънка черупка от син луксин, а вътре бе пълна с луксин от различен цвят.

Гавин затвори очи и продължи да жонглира. Невъзможно. Може би просто се перчеше? Всъщност наистина се перчеше, но едновременно с това и преподаваше.

— Аха — каза доволно Лив.

— Някой е схванал — рече Гавин и отвори очи. — След като очите ми са затворени, как жонглирам?

— Вие сте Призмата. Можете да правите всичко — промърмори едно от момичетата.

— Благодаря, днес цял ден не са ми целували задника, но не е това отговорът.

Ама той наистина ли току-що каза това?!

— Вие не жонглирате — обади се Лив, съвземайки се първа.

Гавин дръпна ръце от летящите топки. Те продължиха да се движат по същите сложни траектории. Всички присвиха очи и видяха надвиолетовия луксин, описващ невидима пътека за топките. Те просто я следваха.

— Точно така. Ако дадете на хората видима причина, колкото и невероятна да е тя, можете да скриете един невидим феномен току под носа им. В това е силата на надвиолетовия луксин. Слушай, Аливиана, ще ми направиш ли услуга?

— Разбира се.

Той се усмихна.

— Добре. Очаквам да си удържиш на думата. — Обърна се. На гърба на ризата му имаше тъмно петно. Това кръв ли беше? Трябваше ли Лив да каже нещо? — Магистър Златотрънска, съжалявам, но трябва да вървя. Все още ви дължа половин час и ще ви се реванширам. Междувременно бъдете така любезна да уведомите съответните чиновници, че Аливиана Данавис официално е призната за надвиолетово-жълт бихром. Обучението и? ще започне веднага. Ще съм… разочарован, ако и? бъде осигурен стил на живот, по-лош от този на средностатистически рутгарски бихром. Разходите да бъдат поети от Хромария. Ако някой има проблем с това, пратете го при мен.

Лив мигновено забрави за ризата на Гавин. Не можеше да повярва на ушите си. С няколко изречения Призмата бе променил всичко. Беше я освободил. Бихром! Само с една дума тя бе преминала от живот на писане на писма за някой дребен благородник към… Оролам знае какъв живот. Отначало помисли, че си въобразява, докато не видя същото смаяно изражение и върху лицето на магистър Златотрънска. Беше истина! Втората част от казаното проникна в ума и? само миг по-късно. Лив трябваше да поддържа стил на живот, равен на този на рутгарски бихром, за сметка на Хромария! А рутгарците държаха своите притеглящи в по-луксозни апартаменти от всички други. Това бе част от стратегията им за привличане на най-големите таланти.

Ако Лив изиграеше това дори наполовина добре, би могла да се измъкне от онази ужасна харпия Аглая Красос.

Гавин и? се усмихна с палава, момчешка радост, примесена с нещо по-дълбоко, което Лив не успя да разгадае. После си тръгна.

Но докато го гледаше как тича надолу по стълбите, я изпълни смътно безпокойство. Днес бе постигнала всичко, на което се надяваше, и всичко, на което не смееше да се надява. Но бе станало и нещо повече.