Черната призма - Уийкс Брент - Страница 95

Кип забеляза, че Гавин е наметнал износен избелял плащ с едно-единствено копче отпред. Може би криеше положението си? И действително, командир Железни привличаше повече погледи от Кип или Гавин.

— Хей, Железни, мислиш ли, че е възможно да не се набиваш толкова на… — започна Гавин, а после очите му се плъзнаха нагоре от краката на Железни, докато не му се наложи да наклони глава назад, за да обхване с поглед едрия мускулест мъж. — Няма значение.

Кип се усмихна и попита:

— Къде отиваме?

— Ще видиш — отвърна Гавин. — Как върви ученето?

— Не съм сигурен, че нещо от свършеното досега може да мине за учене — рече Кип и се намръщи. — Лив едва започна да ми обяснява как зависимостта на притеглящите от волята създава много опасни хора, когато влезе баща и?.

— Какво каза тя?

— Ами, нищо. Не го разбрах съвсем, пък и тя нямаше възможност да ми обясни.

Гавин сви в една тясна пресечка, за да избегнат оживените улици около водния пазар.

— Много малко мъже са суперхромати, Кип. Дори аз не съм суперхромат, макар че Дазен беше, така че явно е семейна черта. Ако искаш да притеглиш нещо трайно, трябва да притеглиш точно в средата на спектъра, с който работиш. Искаш да направиш син меч, който ще трае с години? Той трябва да е идеален и разбира се, ще трябва да го пазиш от светлина, но това е друга тема. Защото мъжете, с малко изключения, не могат да правят това — тоест да притеглят точно в средата на някой цвят, а не да го пазят от светлина, естествено. Така че, ако искат да направят нещо, трябва да добавят воля. Хмм, прозвуча така, сякаш говоря за яхния с месо и за постна яхния, нали? Личи си, че не преподавам много. Нека опитам така. — Гавин като че ли не обръщаше никакво внимание на тъмните ъгълчета, покрай които минаваха, и жадните очи, които ги следяха оттам. Но пък, от друга страна, щом тези жадни очи паднеха върху Железни, бързо си намираха друга занимавка.

— Всеки път, когато притегляш, ти използваш волята си. Трябва да решиш, че ще се случи нещо напълно необичайно, странно, неестествено и ти ще го накараш да се случи. С други думи, да решиш да направиш магия. При това за колкото по-необичайно нещо става въпрос, толкова по-трудно ти е да повярваш, че наистина би могъл да го направиш. Или ако се изразим по друг начин, толкова повече воля ти е нужна. Следиш ли ми мисълта?

— Дотук е логично — рече Кип.

— Добре. И така, синият меч. — Гавин измъкна ръка изпод плаща си. Тя бе цялата синя и пред очите на Кип от нея разцъфтя син луксин. Сгъсти се като желе, а после се втвърди във формата на син меч. Гавин го подаде на Кип.

Кип го взе с известно смущение, защото тъкмо минаваха през един кръстопът, а той държеше меча така, сякаш го следва към съдбата си.

— Хм — каза той, а после усети как дръжката става хлъзгава. Миг по-късно острието клюмна, отчупи се под въздействие на собствената си тежест и пльосна върху мръсните павета. Затрепка синя светлина, а след това от него не остана нищо освен син прах. След секунди същото се случи и с дръжката в ръката на Кип.

— Какъв е този прах? — попита Кип.

— Това е урок за по-нататък — рече Гавин. — И без това ми е достатъчно трудно да преподавам основите. Смисълът е следният: представи си, че съм ти притеглил плуг вместо меч. Страхотно, той върши работа, докато притеглящият е във фермата ти, но десет минути след като си тръгне за теб остава само прах, и то буквално. Не е особено полезно. Ето защо всички сатрапии усилено вербуват суперхромати.

— За да могат да правят плугове ли?

— Не всичката магия служи да се развличаш или да сечеш хората на парчета, Кип. Всъщност повечето притеглящи прекарват целия си живот в практични занимания, като например да правят плугове. На всеки изкусен творец се падат по десет души, които поправят покриви със зелен луксин. Както и да е, мъжете — и жените, които нямат щастието да са суперхромати — могат да компенсират слабостите си с воля.

— Искаш да кажеш просто като се опитват по-усърдно.

— Общо взето, да.

— Това не изглежда толкова зле. Значи ще се опитват по-усърдно. А Лив представяше мъжете сред притеглящите едва ли не като роби сред свободни хора.

— По-скоро като кучета, бих казал — рече Гавин.

— Ъ?

— Ами, те са втора категория, защото постоянната употреба на воля те изтощава. Уморително е. А волята не е просто усилие, а комбинация от усилие и вяра. Така че, щом имаш нужда от вяра, за да правиш магия, какво ще стане с човек, загубил вяра в себе си?

— Няма да може да прави магия? — предположи Кип.

— Точно така. На това се основава половината от йерархията сред притеглящите. Сатрапите се отнасят към маговете, сякаш са Ороламовият дар за света, не просто защото наистина са Ороламовият дар, а защото ако притеглящият не се мисли за специален и ти поискаш от него да направи магия, той не би могъл да го направи. Притеглящ, който не може да притегля? Та той е безполезен.

— Никога не съм мислил за това. — Значи йерархията бе толкова строга не само заради самата йерархия? Кип предполагаше, че учителите на Лив не са и? обяснили нещата по същия начин.

— Разбира се, това е нещо като спирала. Да речем, че си сатрап и си платил цяло състояние за някой бихром. Е, след като си вложил толкова много средства в него, не можеш да допуснеш да се проваля, затова трябва да подсилваш чувството му за превъзходство, да го глезиш, да му даваш роби и така нататък. Така по-могъщите притеглящи стават все по-трудни за контролиране.

Някой зад тях се изкашля. Железни.

— Командире — попита Гавин, — имате ли да добавите нещо към дискусията?

— Влезе ми прах в гърлото. Моите извинения — отвърна Железни, но в гласа му нямаше никакво извинение.

— Проблемът с волята е, че според нас колкото повече воля изразходва един мъж или жена през, живота си, толкова по-бързо умира. Или може би просто мъжете и жените с повече воля са склонни да притеглят повече. Както и да е, кариерите им са бляскави. И кратки. Вероятно затова притеглящите мъже не живеят толкова дълго като жените — защото непрекъснато изразходват воля, за да бъде притеглянето им полезно. Като страничен ефект, сред най-могъщите притеглящи имаме много хора с титанична воля. Или да си го кажем направо, много надменни копелдаци. Най-вече мъже. И луди. Маниаците обикновено вярват в онова, което вършат. Това ги прави могъщи.

— Значи ще си прекарвам времето с луди надменни копелета?

— Е, мнозина от тях са от безупречно потекло.

„Ах, да, вярно, аз съм единственото копеле тук.“

— Мислех, че ще е забавно да съм притеглящ — рече Кип.

— Мърморковците никога не карат скул — отбеляза Гавин.

— Мърморковци ли?

— Мърморковци, сивушковци, нормалници, бъхтачи, глупендери, земеровци, кьорчовци, тъпунгери, смотаняци, малоумници, мухльовци, невежи — те имат множество имена. Повечето не толкова мили като тези. Но всички означават едно и също: хора, които не могат да притеглят.

— Ами ти? — попита Кип в момента, когато най-после излязоха от лабиринта от улички и поеха по един широк сводест каменен мост над Кафявата река.

Гавин го изгледа.

— Питаш с какви гадни имена ме наричат ли?

— Не! — Аха, Гавин го дразнеше. Кип се намръщи. — Очите ти нямат… — той потърси правилната дума — хало. Това означава ли, че можеш да притегляш колкото си искаш?

— Уморявам се като всички останали, но иначе да. Мога всеки ден да притеглям колкото ми стигат силите и пак няма да прегоря. Някой ден, най-вероятно след пет години, ще започна да губя цветовете. Това ще продължи около година, а после ще умра.

— Защо след пет години? — попита Кип. Още му се виждаше странно как спокойно говорят притеглящите за неизбежната си смърт. „Предполагам, че имат време да свикнат с тази мисъл.“

— Това винаги става в година, кратна на седем, след като Призмата е започнал царуването си. Аз съм изкарал шестнайсет години, така че имам време до двайсет и една. Това е дълго за Призма.