Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 132

Предводителят на «Сивите ангели» вдигна длани към слепоочията си и се поклони на Родис.

— Тук има още много да се мисли, но аз виждам светлина — каза той.

«Сивите ангели» се загърнаха в плащовете си и се оттеглиха, придружени от Таел. Родис се отпусна на креслото и преметна крак върху крак. Пред нея се настани скулпторът Ритин; напълно вглъбен в скиците си, той тихичко си тананикаше нещо много познато. Фай Родис си спомни: това беше една древна мелодия от Земята, спомни си и думите към нея:

«Тъжно ми е, защото те обичам». Поразително беше как музиката, дошла от дълбините на вековете, свърза двете планети, вля в чувствата на земляните и тормансианите еднаква струйка прекрасно. И в самата Фай Родис през бремето на дълга и тревогата за бъдещето на този народ се вля увереност в успеха на земната експедиция,