Черната призма - Уийкс Брент - Страница 86

Още един изстрел и те завиха още по-надясно. Изстрелът пак беше поне на трийсет крачки от целта. Кип провери посоката на вятъра и погледна платната на илитийския кораб. Пиратите захождаха под остър ъгъл, с издути платна, при постоянен вятър. Изглеждаше, че условията са подходящи за стрелба, но Кип нямаше представа как да използва видяното, за да им помогне да оцелеят. Просто не знаеше нищо за корабоплаването. Обаче се приближаваха. Сега забавянето между дима и цопването беше по-малко от пет секунди.

Скулът криволичеше насам-натам, от време на време дори спираше и макар че страхът на Кип така и не се стопи, той видя, че Гавин е прав. Скулът им бе прекалено бърз, прекалено малък, прекалено маневрен, за да го улучат — освен ако артилеристът не направеше някой хем майсторски, хем щастлив изстрел. И макар че с приближаването си към илитийския кораб имаха все по-малко време да реагират между изстрела и падането на гюлето, артилеристите също трябваше все повече да променят ъгъла.

Накрая между изстрелите настъпи дълга пауза.

— Какво става? — попита Кип.

— Може би им е омръзнало да си хабят барута? — попита с надежда Лив.

След десет секунди получиха отговора — от оръдията изригнаха едновременно два стълба дим.

— Наляво! — извика Гавин.

Беше отгатнал. Вода изригна там, където щяха да са, ако бяха продължили направо, и там, където щяха да са, ако бяха свили надясно. Макар че така им бе нужно повече време между залповете, сега пиратите можеха да правят две предположения накъде се е насочил скулът, вместо едно.

— Умно копеле! — рече Гавин. — Време е да почнем да мамим! Кип, смени ме. — Той стана от греблата и Кип зае негово място.

— Направо — каза Гавин. Кожата му се изпълни със синьо и той притегли двигателна тръба във водата. Както и предишния път, се устремиха рязко напред. Кип и Железни едва не паднаха, когато Гавин преряза гладко греблата им. Но Кип осъзна, че ако не го бе направил, щяха да бъдат разкъсани от неумолимото въртене на зъбните колела.

Гавин заскърца със зъби от напрежението, нужно, за да тласка сам цялата лодка. Мускулите му бяха стегнати на възли, вените по шията му се издуваха. Но след малко, когато набраха скорост, работата му стана по-лесна и той каза:

— Железни, прати гранати във всички амбразури и на платната. Лив, срежи такелажа. Кип, ти… — Млъкна за миг, сякаш не можеше да измисли нищо подходящо за Кип Некадърника. — Ти обявявай на глас всичко, което мислиш, че не забелязвам. Вземи пистолетите ми. — Гавин отдели ръка от едната тръба, притегли леген и за броени секунди го напълни с червен луксин. Железни моментално започна да създава сини гранати и да ги пълни с горливото вещество.

Изминаха последните петстотин крачки, преди тичащите по палубата мъже да успеят да презаредят предните оръдия. Изглежда, само един от тях приемаше невъзмутимо невъзможната им скорост.

— Мускетар! — извика Кип. Един от артилеристите — Кип не знаеше дали е онзи със свръхестествения прицел, или не, — стоеше на носа и спокойно тъпчеше барут в мускета си с шомпола. С плавни, но бързи движения извади парченце плат, бръкна в друг джоб за куршум и натъпка и тях в дулото. Държеше в зъбите си димящ фитил.

Когато се приближиха, Кип видя, че мъжът е илитиец, с черна като барут кожа, аборигенски черги, рядка тъмна брада, къси широки панталони, отрязани под коленете, и нелепо изискан син жакет върху гологърдата му мършава фигура. Черната му коса бе вързана на дебела конска опашка. Беше присвил леко колене, за да компенсира клатушкането на палубата, и това му идваше естествено като дишането. Той прикрепи горящия фитил към мускета.

— Казах, мускетар! — извика Кип.

Пореха водата точно до корветата, когато амбразурите се отвориха и корабът се извъртя рязко.

Гавин просто последва обръщането на по-големия съд. Явно никой нямаше да предприеме нищо по въпроса. Кип запъна петлетата на пищовите, като се опитваше да не се намушка на стърчащите от тях дълги остриета.

Мускетарят се завъртя плавно и се прицели в Гавин. Кип вдигна двата пищова.

Мускетарят стреля пръв. Оръжието избухна в ръцете му и го събори. Кип дръпна и двата спусъка. Пистолетът в дясната му ръка засече — ударът на чукчето по кремъка не даде искра. Пистолетът в лявата му ръка гръмна и блъсна Кип назад по-силно, отколкото очакваше.

Кип се завъртя, спъна се и се търкулна към задния край на плъзгуна. Задращи по палубата в опит да се задържи. Видя как Лив протегна ръце напред, а после се обърна, със зеници свити до мънички точици от притеглянето на надвиолетово. Миг по-късно се хвърли към него.

Кип се претърколи по очи и загуби от поглед Лив, кораба, маговете и битката. Виждаше единствено гладката синя палуба на плъзгуна. Лицето му се подаде през ръба. Челото му отскочи от летящата покрай тях вода и цялата му глава се отметна назад, като едва не се откъсна от шията. При втория удар нямаше този късмет. Носът му се оказа потопен и както се намираше в задния край на плъзгуна, водата нахлу в синусите му с огромна скорост.

Лив сигурно го бе сграбчила, защото трети удар нямаше, но Кип не виждаше нищо, не можеше да мисли за нищо. Само кашляше, давеше се, плачеше заслепен и плюеше солена вода.

Докато се подпре на ръце и се надигне, илитийската корвета вече беше на двеста крачки зад тях. Платната и? висяха, нарязани и горящи. Дим бълваше от всички амбразури на щирборда и на палубата се виждаше огън. Освен това целият кораб газеше ниско във водата. Мъже скачаха от всички страни.

Командир Железни, който през цялото това време не беше обелил повече от две думи, каза:

— Щом скачат толкова пъргаво, значи огънят сигурно се е насочил към… — средната част на корветата избухна и във всички посоки се разлетяха дърво, въжета и хора — … барутния погреб — довърши той. — Горките копелета.

— Хора като тези убиват, изнасилват, грабят и поробват. Не заслужават нашата жалост — рече Гавин, като забави плъзгуна. Говореше на Лив и Кип, които седяха ококорени почти еднакво. — Но Железни е прав. Не е лесно да си ръката на правосъдието. — Освободи тръбата и я пусна във водата. — Оттук нататък ще гребем. Между другото, добър изстрел, Кип.

— Улучих ли го?

— Направо отхвърли капитана от руля.

— Рулят е… ъъъ, отзад, нали? — Мускетарят се бе намирал в предната част.

— Май се нарича кърма — подсказа Лив.

Гавин го изгледа със съмнение.

— Не се целеше в капитана, нали?

— Да се целя? — попита ухилено Кип.

— Оролам да ни е на помощ, крушата не пада по-далече от дървото — промърмори Железни. — И все пак късметът е…

— „Късмет“ е да не изпуснеш безценните, единствени по рода си пистолети на своя баща в морето — каза Гавин.

— Изпуснал съм пистолетите ти? — попита Кип и сърцето му се сви.

— Докато „ловък“ е да уловиш споменатите пистолети в последния момент — добави Гавин и извади пищовите иззад гърба си.

— О, слава на Оролам — въздъхна Кип.

— И все пак едва не загуби пистолетите ми — каза Гавин. — Заради това ще трябва да гребеш. Лив, ти също.

— Какво?!

— Ти си негова наставница. Носиш отговорност за него. Всичко, което оплеска той, е на твоята глава.

— О, страхотно — отвърна тя.

57.

— Изглежда толкова… мръсен — каза Кип. След като бе видял богатството на Големи Яспис и магическите здания на Хромария, Гаристън определено не го впечатляваше.

— Мръсотията е най-малкият му проблем — отбеляза Гавин.

Кип не беше сигурен какво означава това, но съжаляваше, че е бил в безсъзнание, когато с Гавин минаха за първи път през града. Ако тогава бе видял Гаристън, без съмнение щеше да остане впечатлен. Той щеше да е най-голямото сборище на хора през живота му, пък макар и не най-чистото. Алкалдесата на Ректън никога не би търпяла такива купчини боклук, каквито Кип виждаше изтикани в уличките току до пристанището, в непосредствена близост със сандъци, които в много случаи съдържаха храна. Отвратително.